voda (Елица Ангелова)
582 14033
11 февр. 2008 г., 08:15

Без крила 

  Поэзия
849 0 17

Вълните помнят. Пясъкът те помни.

Морето твойте думи ми шепти.

А ти ми идваш само като спомен

и тихо лягаш в тъжния ми стих.

 

Попътни ветрове за теб повяха –

сега под друго слънце корениш.

А в мен мечти покълнаха-умряха –

(ако ти падне път, мини и виж).

 

Да бях Русалка или пък Сирена...

Но не! – Орисницата зла била:

на теб наречена, за теб родена,

ме хвърила във полет. Без крила.

 

 

© Елица Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??