На дъщеря ми.
Едничката ми малка дъщеря
порасна до голямото си утре.
Превърната от късче голота
във болка, от която да се пръсне
любящото ми майчино сърце,
което ветровете с нея гони -
от детството невинно, любовта,
откраднати крила и ореоли,
до влагата в очите на дете,
до глухите, смълчани обещания,
до късче дъх от счупено парче ...