Капки, сипещи се
върху вече увехнало цвете .
Солени сълзи, идващи
от две измъчени очи.
Две очи, които загубиха
своята светлина.
Мрак, студ , самота и омраза
излъчваха те сега.
Още миг и слънцето
ще огрее това лице.
Но сърцето няма да го види,
то вече се е потопило
в своята мъка ,
мъчещо се да я забрави.
Тъмна стая, без прозорец и врата,
само една дупчица, колкото карфица.
Малка, тя светлина пускаше в това сърце,
лъч спомен.
Спомен за изгубена мечта.
© Константина All rights reserved.