Капки, сипещи се

върху вече увехнало цвете .

Солени сълзи, идващи

от две измъчени очи.

Две очи, които загубиха

своята светлина.

Мрак, студ , самота и омраза

излъчваха те сега.

Още миг и слънцето

ще огрее това лице.

Но сърцето няма да го види,

то вече  се е потопило

в своята мъка ,

мъчещо се да я забрави.

Тъмна стая,  без прозорец и врата,

само една дупчица, колкото карфица.

Малка, тя светлина  пускаше в това сърце,

лъч спомен.

Спомен за изгубена мечта.