Без очила

Dec 6, 2010, 8:51 AM

Poetry

1121 0 41

Гледам нещо си умислен,
забил глава в повърхността
на неизмислените мисли
върху прозрачните платна.
Четката ти вече се разпада.
Рисуваш само със ръце
и виждам ручей от мастило
по пръстите ти стича се.
Времето отсреща ти крещи:
/-Човече... в тебе няма време/
И тежко е за твоите плещи,
чакаш някой от товара да поеме. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Без очила

Want to read more?

Random works