6 dic 2010, 8:51

Без очила 

  Poesía
1066 0 41

Гледам нещо си умислен,

забил глава в повърхността

на неизмислените мисли

върху прозрачните платна.

Четката ти вече се разпада.

Рисуваш само със ръце

и виждам ручей от мастило

по пръстите ти стича се.

Времето отсреща ти крещи:

/-Човече... в тебе няма време/

И тежко е за твоите плещи,

чакаш някой от товара да поеме.

Гледам нещо си...измислен.

Размиваш се във водната боя,

а аз глупачката прелиствам

...лъжите  ти без очила.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??