Anita765 (Ани Монева)
296 11763
Oct 27, 2017, 9:24 AM

Без отговор 

  Poetry » Other
538 3 15

Отново тази бяла лунна тишина

намира брод под сключени ресници.

Попивам цялата небесна висина

до дъното, в широките зеници.

 

Тактувам много дълго тишина по слух

(в картината ми няма днес щурчета),

а вятърът из клоните за нея глух,

танцува танца на самотен клетник.

 

И питам се, какво ли толкова шепти,

какво ли им разказва на листата

и свит в улуците дали написва стих

или без сън в тревогите се мята?

 

Защо прекършва тъжно зъзнещия връх

и на треви, обагрени в зелено,

в студа къде заключва топлия си дъх,

на зимите защо е верен пленник?

 

Угасва в тишина последният въпрос.

Поглеждам. Вятърът с роса се мие.

Без ризата си тръгва през гората бос,

по многоточия да се открие...

© Ани Монева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??