Отново тази бяла лунна тишина
намира брод под сключени ресници.
Попивам цялата небесна висина
до дъното, в широките зеници.
Тактувам много дълго тишина по слух
(в картината ми няма днес щурчета),
а вятърът из клоните за нея глух,
танцува танца на самотен клетник.
И питам се, какво ли толкова шепти,
какво ли им разказва на листата
и свит в улуците дали написва стих
или без сън в тревогите се мята? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse