velikataniki (Николина Милева)
209 6868
Sep 1, 2013, 4:56 PM

Без повод 

  Poetry » Other
1123 1 13

Покълнаха мечтите му в леда.

Пропъдени, орисани без повод.

Последната надежда на дъжда,

се давеше в зеницата на Господ.

Пораснаха с размера на любов.

(Така се стига само до небето).

Дълбаха рани, по-добре от гроб.

И нямане по-скъпо от отнето.

Разцъфнаха мечтите, всеки цвят

опраши го по два пъти живота.

Посегнаха, страхливци, да берат,

от чуждата нараждала реколта.

И взеха колко, колко ли пък може

да носи Бог преди да се сбогува?

В зеницата дъждът се разтревожи.

Надеждата се учеше да плува.

 

 

© Николина Милева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??