1 сент. 2013 г., 16:56

Без повод 

  Поэзия » Другая
5.0 / 9
1196 1 13
Покълнаха мечтите му в леда.
Пропъдени, орисани без повод.
Последната надежда на дъжда,
се давеше в зеницата на Господ.
Пораснаха с размера на любов.
(Така се стига само до небето).
Дълбаха рани, по-добре от гроб.
И нямане по-скъпо от отнето.
Разцъфнаха мечтите, всеки цвят
опраши го по два пъти живота.
Посегнаха, страхливци, да берат,
от чуждата нараждала реколта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Милева Все права защищены

Предложения
  • Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...
  • Так трудно с бременем мне жить - но вот, опять мы вместе. Как трудно в мгле бездонной быть.... И сме...

Ещё произведения »