Nov 25, 2018, 9:57 AM
Без продължение
В този късен час стоиш навън. Ела!
В дома ми. Чай ще ти предложа!
И вместо бучка захар - самота
ще сложа - друго нямам просто!
Ти май била си дълго време там.
Но как не се разколеба? Остана.
Аз предпочетох да си бъда сам,
поне не виждаш мойте рани.
Не те задържам. Изпий си чая! И...
Върви на друго място! В твоя дом.
От моята студенина ли се отчая?
Вместо обич бих ти сипал ром.
Ако пък сметнеш, че това е малко.
Тръгни си! Нищо явно не разбра!
Това е всичко, което имам. Жалко!
Не ти понесе моята самота!
© Виктория Тасева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много хубаво Стихотворение!
-
Харесах!
-
Перфектен стих,докосващо съдържание,звучи като изповед и навява тъга...С удоволствие те чета,Вики!
-
Хареса ми...
-
Интересен диалог, но ми изглежда, че се води между лирическата и някой въображаем обожател.Дано грешно тълкувам нещата! Иначе има много сполучливи находки, защото е естествено самотата на една влюбена жена да е нейната защита!😍
-
Виктория, много ми хареса произведението ти! Благодаря!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
