25 нояб. 2018 г., 09:57
Без продължение
В този късен час стоиш навън. Ела!
В дома ми. Чай ще ти предложа!
И вместо бучка захар - самота
ще сложа - друго нямам просто!
Ти май била си дълго време там.
Но как не се разколеба? Остана.
Аз предпочетох да си бъда сам,
поне не виждаш мойте рани.
Не те задържам. Изпий си чая! И...
Върви на друго място! В твоя дом.
От моята студенина ли се отчая?
Вместо обич бих ти сипал ром.
Ако пък сметнеш, че това е малко.
Тръгни си! Нищо явно не разбра!
Това е всичко, което имам. Жалко!
Не ти понесе моята самота!
© Виктория Тасева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Много хубаво Стихотворение!
-
Харесах!
-
Перфектен стих,докосващо съдържание,звучи като изповед и навява тъга...С удоволствие те чета,Вики!
-
Хареса ми...
-
Интересен диалог, но ми изглежда, че се води между лирическата и някой въображаем обожател.Дано грешно тълкувам нещата! Иначе има много сполучливи находки, защото е естествено самотата на една влюбена жена да е нейната защита!😍
-
Виктория, много ми хареса произведението ти! Благодаря!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
