Jun 19, 2023, 1:45 PM  

Без път, без посока и смисъл 

  Poetry » Phylosophy
505 0 0

Не всичко що блести е злато,

а вече е фалшива и дъгата.

Катериш път-трънлив, неравен.

и бориш се безспир- напразно.

 

Превръщаш дупките дълбоки

във лъскава ненужна стока,

наместо да запълниш празнините,

множат се непрестанно синините.

 

Не се тревожиш за съдбата

в окови от олово щом краката

почиват сигурно, удобно,

а ти си пешчица нищожна.

 

Пореден опит ще направиш

да полетиш високо, но забравяш, 

мечтите си за да постигнеш,

през ада трябва да преминеш.

 

Небесносиньо водно конче,

безгрижно кацнало на клонче

рисуваш с горест и очакваш

да те измъкне то от блатото.

 

Но щом се давиш и загиваш

надежда светла не откриваш,

нима очакваш без усилие

да извоюваш ти примирие?

 

Недей да хленчиш, съжаляваш,

в дома си ти се задушаваш

спасението, грешници и праведни

е във ръцете на самите давещи се...

© Мария Митева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??