БЕЗ РЕСТО
На изток светлината се разбрида.
Блажени спят световните поети.
В дъха на водорасли и на миди
тълкувам тишините на морето.
В краката ми хрущи, изтръпнал, плажът
и синия си шал вълните мачкат.
И няма време всичко да ти кажа –
сбогуваме се – крачка подир крачка.
Отдавна знам, че тъмното се случва,
когато за обрат е много късно.
Ненужно е вратата да заключвам – ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up