yotovava (Валентина Йотова)
2645 22377
25.07.2021 г., 8:49 ч.  

Без ресто 

  Поезия » Любовна
598 6 11

БЕЗ РЕСТО

 

На изток светлината се разбрида.

Блажени спят световните поети.

В дъха на водорасли и на миди

тълкувам тишините на морето.

 

В краката ми хрущи, изтръпнал, плажът

и синия си шал вълните мачкат.

И няма време всичко да ти кажа –

сбогуваме се – крачка подир крачка.

 

Отдавна знам, че тъмното се случва,

когато за обрат е много късно.

Ненужно е вратата да заключвам –

нахлуха в мене гълъби – набързо.

 

Трошиците надежда изкълваха

и с кучешки инстинкти ме оглеждат.

Виси луна над схлупената стряха,

обрамчена от кукувича прежда.

 

И в погледа ми изгревът се къпе

сред хоризонт от накипели строфи.

А ето че загубвам всичко скъпо,

защото ти си тръгваш – без посока.

 

Не се обръщай – всичко е платено,

и сметката надписал е кръчмарят,

и с погледа си свъсен ме разстрелва,

и ред дошъл е вече да затваря.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??