БЕЗ СЛЕДА

Познавах я. Беше отдавна. Греховно бе млада.

Светът във краката ѝ падаше – пъстър и див.

Изгаряше всеки на нейната жертвена клада

без капчица ропот,

без жал,

безидейно щастлив.

И много вода оттогава изтече - години.

И много мъже изгоряха без шум, без следа,

превърнали свойте наивни сърца във руини,

докоснали устни до нейната крехка ръка.

Очите ѝ светят и днес, но в душата ѝ клета

мечтите ѝ чезнат, събрали бездушния хлад.

Греховно бе млада, но грешно разбрала завета:

„Живей за мига, докато все още си млад!”

Сега е различно – животът не спазва завети.

Той ражда – убива, създава, а после руши...

Тя беше звезда, а сега – вледенена комета,

потъваща в мрака на толкова разбити души.

Сега е комета и всеки миг времето жадно

изпива от нея последните капки живот.

„Живей за мига...”, но мигът е отминал отдавна

без спомен за нещо значимо,

безславно,

без плод...