БЕЗ СЛЕДА
Познавах я. Беше отдавна. Греховно бе млада.
Светът във краката ѝ падаше – пъстър и див.
Изгаряше всеки на нейната жертвена клада
без капчица ропот,
без жал,
безидейно щастлив.
И много вода оттогава изтече - години.
И много мъже изгоряха без шум, без следа,
превърнали свойте наивни сърца във руини,
докоснали устни до нейната крехка ръка.
Очите ѝ светят и днес, но в душата ѝ клета ...