18.06.2017 г., 3:16 ч.

Без следа 

  Поезия
306 0 0
БЕЗ СЛЕДА
Познавах я. Беше отдавна. Греховно бе млада.
Светът във краката ѝ падаше – пъстър и див.
Изгаряше всеки на нейната жертвена клада
без капчица ропот,
без жал,
безидейно щастлив.
И много вода оттогава изтече - години.
И много мъже изгоряха без шум, без следа,
превърнали свойте наивни сърца във руини,
докоснали устни до нейната крехка ръка.
Очите ѝ светят и днес, но в душата ѝ клета ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Ангелов Всички права запазени

Предложения
: ??:??