Юнски вятър със дъх на море
сплете в луда къделя звездите,
после залезът стана солен
и обагри във пурпур мечтите.
Огнен спомен нахлу като вик,
като вихър отнесе тъгата –
обичта ми покълна във стих,
в който пак се роди красотата.
В миг изтрих всички тъжни сълзи.
Пак те търся в деня си задъхан.
Само с огъня в твойте очи
мога в нови мечти да възкръсвам, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up