30 jun 2011, 0:48

Без сълзи 

  Poesía » De amor
1062 0 14
Юнски вятър със дъх на море
сплете в луда къделя звездите,
после залезът стана солен
и обагри във пурпур мечтите.
Огнен спомен нахлу като вик,
като вихър отнесе тъгата –
обичта ми покълна във стих,
в който пак се роди красотата.
В миг изтрих всички тъжни сълзи.
Пак те търся в деня си задъхан.
Само с огъня в твойте очи
мога в нови мечти да възкръсвам, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??