Без теб
Сняг заваля... И вятър излезе.
Лятото гасне във мойте очи.
Слънцето жарко тъй бързо залезе.
Остави след себе си смях и мечти.
Губя се в делници. Сменям посоки.
В тълпата се блъскам. Отново съм сам.
Реки от мълчание, страшно дълбоки,
заливат ме с истини. Сякаш не знам...
В душата си нося безброй откровения.
И щом ме пристегне, ги пускам навън.
Без теб съм обречен - в едно измерение
се чувствам измислен. Живея насън.
Сърцето ми пази все още искрата.
Поддържам я жива... Запалена свещ.
И вярвам, ще дойдеш. Ще спреш на вратата.
Към теб се насочвам. С тъга и копнеж...
© Йордан Илиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много хубаво!!!
-
Много, ама много е хубаво...
А колкото до популярноста, ако човек пише така, едва ли ще му дреме дали е популярен. И да не е, рано или късно ще стане. Пък и на кой му е притрябвало да герой на деня щом има потенциал да влезе в историята. Отплеснах се, но това е защото ме дразни PR кампанията на някои хора.
Благодаря за усещането от прочита на този прекрасен стих! -
много хубаво!
-
Жоро, не търся популярност и не броя коментари. Пиша рядко и между другото, не се смятам за поет. И се радвам, когато видя, че някой е харесал мое стихотворение. Това ми стига. Иначе всеки си има някакъв специфичен стил - на мен например твоята поезия ужасно ми харесва - искрена, бърза, увличаща. И в никакъв случай "циркаджийска"
Така че - спокич. Всичко е добре така, както е
-
мразя такива коментарите като този който ще напиша
но...
много
много
много
ие дразня че поезията ти остава в сянка
дори циркаджия като мен е по- популярен в сайта от теб
и ще кажеш
сигурно
който трябва и може е видял
Поздрави! -
Много ми харесва как пишеш!!!
-
Ще дойде!!!
Повярвай!
Прекрасно е! -
Когато реките от мълчание, "страшно дълбоки", започнат да плискат истини...Дай, Боже, всекиму да ги чуе...Ще запомня тези твои стихове! Привет!
-
Така познато...
-
Живея на сън.
-
Намерих се докато те търсих,
изгубих се, когато те намерих.
Сега не зная къде съм,
но зная какво търся,
себе си търся във теб,
намери ме.
Сетих се за това свое кратичко стихотворение, докато четях прекрасните ти стихове. Поздрави.
-
Хубаво,много е хубаво.Поздрав.
-
Наистина е красиво!!!
Дори да боли... -
Толкова са красиви и истински!!!
-
Обичам стиховете ти!
Леят се, въздействат ми със красотата и добротата в тях! -
Копнежът за любов, не винаги е любов...
Красиви стихове...
за да се намериш, трябва да се изгубиш...
хареса ми и като светоусещане -
не се губи, момче. обичам да те чета.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
