Трепна пустата поляна,
знаех, че завинаги сам ще си остана.
Чух шепот и вгледах се към ясното небе,
заслушах се, дочух: Къде си ти, къде...?!
Загледах се в тъмнината и видях...
две брези как нежно клоните си вплитат,
сякаш в игри любовни телата нежно сливат.
Усетих обливаща ме топлина,
огледах се за теб... но нямаше ни следа една.
Заслушах се отново в шепота небесен,
беше тъй прекрасен, беше като песен.
Пееше за две тела – влюбени, ...