Oct 31, 2006, 1:05 PM

Без теб 

  Poetry
662 0 11

Унил денят!
                Нощта пустинна!

И
смях пропит с горчивина...
Сънят е спирката междинна
в кошмарната ми самота.

Разцепва
            утрото сумрака,
а в мен надежда не гори...
Душата ми
            смълчана чака
при мен да се завърнеш ти.
 
Сълзите си събирам в чаша,
която вече
               ще прелее...
От самотата в мен се плаша
сърцето
               да не полудее...

Пропит
е с тишина деня ми
и всяка
нота
е ранена...
БЕЗ ТЕБ-
потъва в мрак
света ми
...във болка
цялата вселена

© Магдалена Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??