Без теб

31 oct 2006, 13:05

Poesía

746 0 11

Унил денят!
Нощта пустинна!
И смях пропит с горчивина...
Сънят е спирката междинна
в кошмарната ми самота.
Разцепва
утрото сумрака,
а в мен надежда не гори...
Душата ми
смълчана чака
при мен да се завърнеш ти.
Сълзите си събирам в чаша, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Без теб

Искате да прочетете повече?

Propuestas