Oct 9, 2004, 7:47 PM

Без Теб(на Софи) 

  Poetry
1478 0 2
Ридаеща,самотна стая,
треперещо от студ легло.
Последни мигове догарят
под бяло,мраморно дърво.

А пламъкът едва мъждука
сред сивотата на деня,
свещица в пясъка блещука,
топи се-сякаш във съня.

И гардероб без глас говори,
в главата стонове кънтят,
той чака тя да го отвори-
не ще го стори никой път.

Обвити в мъката прозорци, 
учебници,покрити с прах.
И снимки тягостни,и болка
превръщат светлината в страх.

И спомени,и черни рани,
във свити,каменни сърца,
и призрачна душа остава
със нас-до край-и след смъртта...

© Велина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??