Ридаеща,самотна стая,
треперещо от студ легло.
Последни мигове догарят
под бяло,мраморно дърво.
А пламъкът едва мъждука
сред сивотата на деня,
свещица в пясъка блещука,
топи се-сякаш във съня.
И гардероб без глас говори,
в главата стонове кънтят,
той чака тя да го отвори-
не ще го стори никой път. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация