Една година съм без теб.
Как мина? Страшно тежко.
Закотвена, като ръждясал жлеб.Без нищо в мен човешко.
А казваха, че времето лекува.
Лекува? Глупости нелепи.Душата страда, боледува.
А хората остават слепи.
И никой вече не попита.
Как справяш се сега сама?
Къде отиде апетита?...
Сълзите просто са река
Остана болката коварна.
Тя смазва, ставаш озлобен ...