shon (Упорита Добродушкова)
36 77
19 янв. 2015 г., 17:54

Без теб... /посветено на баща ми/ 

  Поэзия
2122 3 6
Една година съм без теб.
Как мина? Страшно тежко.
Закотвена, като ръждясал жлеб.
Без нищо в мен човешко.
 
А казваха, че времето лекува.
Лекува? Глупости нелепи.
Душата страда, боледува.
А хората остават слепи.
 
И никой вече не попита.
Как справяш се сега сама?
Къде отиде апетита?...
Сълзите просто са  река

Остана болката коварна.
Тя  смазва, ставаш озлобен
Не си тъй вече лъчезарна.
Попаднала си в плен.

Една година съм без теб.
Как мина? Страшно тежко.
Закотвена, като ръждясал жлеб.
Без нищо в мен човешко.

  


14.01.2015г.
©shon  


© Упорита Добродушкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасна Анна, благодаря за топлите думи!Прегръдка и от мен!
  • Знам, скъпо момиче! Минаха почти 10 години откакто моят татко, който безкрайно обичам, го няма в това земно измерение, но е в мислите ми и в живота ми всеки Божи ден и съм сигурна, че ще е така докато и аз отмина от този живот. Времето не само, че не лекува, ами дори на моменти болката е много по-силна от тази в момента на раздялата. Обаче това, което ме окрилява е, че отново ще се видим в един съвършен свят където няма болка и раздяла! Прегръщам те!
  • Дори след 4 години болката е същата...
  • Благодаря, момичета!Справям се, но...боли, наистина боли!
  • И аз усетих мъката, която струи от всяка твоя строфа, може би, защото и аз съм го преживяла. Само се бори болката да не те озлоби както си написала - тя е с цел да ни променя към добро макар понякога да се случва обратното. Поздрав!
  • Усетих болката ти и стихът ти е близо до мен,
    защото наскоро имах подобна загуба!
    Поклон, друго няма какво да кажа.
Предложения
: ??:??