Без заглавие....

Oct 25, 2006, 1:03 PM

Poetry

649 0 4

Човешкият егоизъм - той граничи със безумие.
А лудостта граничи с грешки.
Как може с безразличие да кажеш "все едно ми е",
а после да грешиш било човешко...
Защо за всяка болка търсим оправдание?
Защо за всяка грешка други обвиняваме?
Защо страхът и маската са наше опование?
Как искаме да ни простят, когато не прощаваме?
Как може мъничко любов във нас да няма?
Как може да не чувстваме дори и съжаление?
Как събираме толкова пошлост, гадост, измама?
Защо за нас са чужди обич, милост, опрощение?
Нали затова сме хора - да обичаме?
Нали сме живи, за да си помагаме?
А един на друг на мъка се обричаме...
Защо от топлината на живота бягаме???
Нима е трудно да дариш усмивка?
Нима боли ръка да подадеш?
На човек, обвит във студ, дари завивка,
на човек, останал без любов, ти можеш своята да отдадеш!!!!!!!!!!!!!!!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

sweety_star (Енигма)

2007-01-16T19:48:49+02:00

Много хубаво и въздействащо стихотворение.
Логична (Диана Борисова)

2006-10-26T09:29:43+03:00

Поздрав и ръкостискане!
kity (Людмила Нилсън)

2006-10-25T13:18:22+03:00

Хубави въпроси си задаваш! И отговорът е...не е толкова трудно
Laska (Ласка Александрова)

2006-10-25T13:14:03+03:00

Много ми хареса!!!
"На човек, обвит във студ, дари завивка,
на човек, останал без любов, ти можеш своята да отдадеш!!!!!!!!!!!!!!!

Поздравление!