abandoned_girl (Петя Терзийска)
115 121
25 окт. 2006 г., 13:03

Без заглавие.... 

  Поэзия
647 0 4

Човешкият егоизъм - той граничи със безумие.
А лудостта граничи с грешки.
Как може с безразличие да кажеш "все едно ми е",
а после да грешиш било човешко...
Защо за всяка болка търсим оправдание?
Защо за всяка грешка други обвиняваме?
Защо страхът и маската са наше опование?
Как искаме да ни простят, когато не прощаваме?
Как може мъничко любов във нас да няма?
Как може да не чувстваме дори и съжаление?
Как събираме толкова пошлост, гадост, измама?
Защо за нас са чужди обич, милост, опрощение?
Нали затова сме хора - да обичаме?
Нали сме живи, за да си помагаме?
А един на друг на мъка се обричаме...
Защо от топлината на живота бягаме???
Нима е трудно да дариш усмивка?
Нима боли ръка да подадеш?
На човек, обвит във студ, дари завивка,
на човек, останал без любов, ти можеш своята да отдадеш!!!!!!!!!!!!!!!

© Петя Терзийска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??