Nov 25, 2008, 6:20 PM

Без заглавие 

  Poetry » Love
470 0 2


 

Заключвам

стаята на мрака

и гълтам ключа.

А той потъва мъчително

дълбоко в моето съзнание.

Сега аз зная,

че няма кой да ме спаси.

Защото ние с теб

сме в паралелни

някакви реалности -

за кратко се намираме

и после пак се губим.

 

 

 


 Публикувано в:

1.Литературен сборник "Поетичен диалог" 2007г.                                               2.Литературен сборник "Огледало" 9 бр. към Гимназия с преподаване на чужди езици гр.Плевен 2008г.                                        
Класирано на 2ро място в литературния конкурс "Витошко лале" гр.София 2007г.

 

 

 

 

 


                                                                                                                                    

 

 

 


© Марти Петрова Стефанова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??