Заключвам
стаята на мрака
и гълтам ключа.
А той потъва мъчително
дълбоко в моето съзнание.
Сега аз зная,
че няма кой да ме спаси.
Защото ние с теб
сме в паралелни
някакви реалности -
за кратко се намираме
и после пак се губим.
Публикувано в:
1.Литературен сборник "Поетичен диалог" 2007г. 2.Литературен сборник "Огледало" 9 бр. към Гимназия с преподаване на чужди езици гр.Плевен 2008г.
Класирано на 2ро място в литературния конкурс "Витошко лале" гр.София 2007г.
© Марти Петрова Стефанова Todos los derechos reservados