По устните безброй въздишки спряха,
преплели ритъм стенещ с вечността...
И безлюбовни стоновете онемяха,
подвластни протежета на греха...
Изгубени без опрощение, стенания
със вятъра претърсват всеки кът...
В безоблачно накъсани дихания,
загнездили молитви в кална плът...
Изтръпнали, догарящите обещания
изплакват безутешно песента...
Гравирайки бездумните признания,
захвърлени ехидно в пепелта... ...