14 нояб. 2007 г., 19:32

Безароматно... 

  Поэзия » Другая
864 0 14
 

 

По устните безброй въздишки спряха,

преплели ритъм стенещ с вечността...

И безлюбовни стоновете онемяха,

подвластни протежета на греха...

Изгубени без опрощение, стенания

със вятъра претърсват всеки кът...

В безоблачно накъсани дихания,

загнездили молитви в кална плът...

Изтръпнали, догарящите обещания

изплакват безутешно песента...

Гравирайки бездумните признания,

захвърлени ехидно в пепелта...

В изгнание обречено безверие,

по свечеряване пълзи на колене...

Да се всели във сянка на доверие,

кърви по остро режещите ръбове...

Напукани са устните от безприсъствие

на стъпките, отекващи във тишина...

И присадени чувства от отсъствие,

витаят в безпределна празнина...

Безароматно е. И дяволски безплътно,

в излющени до лудост белези...

Болезненият пристъп на безпътие

приспива тихо заличените следи...

 

© Деси Инджева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??