На пейката седиш отсреща,
чакаш някой, поне така изглежда.
Загледах се в твоето нежно лице,
разтупка се моето ледено сърце.
Разочоровах се от себе си в този час,
представих си бъдещето за нас.
Едно студено от отдавна разочоровано сърце,
не желаеше към него никой да протяга ръце.
За сърцето нямаше слънце, луна, звезди... нямаше нощ и ден,
но защо ли си мисля, че ти от другите си по различен...
Чувствах как вулкана в мен ще изригне,
започна мили думи ти да ми говориш, ...