На пейката седиш отсреща,
чакаш някой, поне така изглежда.
Загледах се в твоето нежно лице,
разтупка се моето ледено сърце.
Разочоровах се от себе си в този час,
представих си бъдещето за нас.
Едно студено от отдавна разочоровано сърце,
не желаеше към него никой да протяга ръце.
За сърцето нямаше слънце, луна, звезди... нямаше нощ и ден,
но защо ли си мисля, че ти от другите си по различен...
Чувствах как вулкана в мен ще изригне,
започна мили думи ти да ми говориш,
успя с намерения ключ от теб вратата да отвориш.
Вече си мисля, че съм лудо влюбена,
но в реалния живот аз съм погубена.
Приближи се към теб едно момиче,
увяхнало е вече онова кокиче,
което откъсна ти за мен.
Стана от пейката, от мен се отдръпна,
усетих как цялото ми тяло изтръпна.
Целуна я ти, целуна те и тя.
Подари и голям букет цветя.
Коя бях аз за теб тогава?
Кукла, момиче за забавление или приятелка?
още една причина да си мисля, че съм предателка!
Поредната измама, отново предадох сърцето,
пребледняло от страх е лицето ми.
Поредното предателство, разочорование,
но вече не желая страдание.
Отново безразлично ще вървя напред,
отново ще живея... но не за теб!
отново ще дишам,
но никога не ще обичам !