Aug 26, 2006, 11:02 PM

Безчувствено 

  Poetry
779 0 8
Небето плаче, бавно, мълчаливо, рони кървави сълзи, болка черна, луната закрива, не спира - продължава да пълзи. Всяка мъничка звездица, всяка смътна светлина: всичко облака раздира - света потъва в самота. Небето толкова прилича, на душата ми, облака я порази. На милион парчета я разкъса, боли ме, а виновникът си ти. Завързана съм с окови от лъжи, държиш ме силно с ледени ръце, очите ти присвяткват, гръм раздира, раздира ме цялата на две... Студени капки дъжд валят, стоим сред безкарайна пустош, тя е илюзия - твоята любов, с която лъжеш, че на моята отвръщаш. Неискаш да ме пуснеш, упорито към себе си ме притискаш силно. Аз съм просто любимата играчка, и да ме изгубиш ти е свидно.

© П All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мерси Вероника!Поздрави
  • Да,но неразбрах,защо не го показваш по-честоПоздрави
  • Може би не съм се изразила добре.Ще се постарая да го направя по-добро.Благодаря ти!
  • Благодаря на всички Ще поработя върху него...Писателче - да.Защо?Кажи ми,за да мога следвашия път да се справя по-добре.
  • Не е клиширано -просто малко хаотично. С малко работа върху него и ще стане наистина добро!
  • И на мен ми хареса.
  • На мен пък ми хареса
  • Има нещо, което не ми допада. Може би е малко тривиално и клиширано. Това ще да е.
Random works
: ??:??