Небето плаче, бавно, мълчаливо, рони кървави сълзи, болка черна, луната закрива, не спира - продължава да пълзи. Всяка мъничка звездица, всяка смътна светлина: всичко облака раздира - света потъва в самота. Небето толкова прилича, на душата ми, облака я порази. На милион парчета я разкъса, боли ме, а виновникът си ти. Завързана съм с окови от лъжи, държиш ме силно с ледени ръце, очите ти присвяткват, гръм раздира, раздира ме цялата на две... Студени капки дъжд валят, стоим сред безкарайна пустош, тя е илюзия - твоята любов, с която лъжеш, че на моята отвръщаш. Неискаш да ме пуснеш, упорито към себе си ме притискаш силно. Аз съм просто любимата играчка, и да ме изгубиш ти е свидно.