В мусоните на вятъра догаря
желание разлято без предел...
остатъчно до хаостност прегаря
рефренът стар в последния раздел
В безпаметност се дави самотата
застинала,... пробита от стрела
и в безпосочност се оглежда тишината
оглушала от убийствена вина...
Издялани фрагменти от жестокост
след тях...окървавените ръце
прекършени до дъно... без посока
се валят в кал, болезнено...нозе ...