Безцветно

Sep 18, 2007, 3:48 PM

Poetry

528 0 5

Изтръпнали състояния и трогната надежда.
В безмълвие скръбта очите си навежда.
Поне това е някаква утеха!
Но самотата пак безгласно се намесва.
Приятелка на спомена. Заедно тъгуват.
Увиснаха лицата им. Колко ли им струва!?
Плувнаха в сълзи, очи безцветни.
Не съм виновна... смехът изчезна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Безцветно

Want to read more?

Random works