18 сент. 2007 г., 15:48

Безцветно 

  Поэзия
492 0 5
Изтръпнали състояния и трогната надежда.
В безмълвие скръбта очите си навежда.
Поне това е някаква утеха!
Но самотата пак безгласно се намесва.
Приятелка на спомена. Заедно тъгуват.
Увиснаха лицата им. Колко ли им струва!?
Плувнаха в сълзи, очи  безцветни.
Не съм виновна... смехът изчезна...

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??