Сред безименните си палати
тишина простира длани –
двама нови... новонепознати
там са гости най-желани.
И аз почти дочувам тънък глас –
неизречена покана –
разтяга ненаситната си паст
бездна между тия длани.
Сред безименните ѝ палати
век е всеки получас –
тишината ни, все по-позната,
пò разтваря хищна паст ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up