BuRn_AliVe
193 results
О, те непременно са истински -
аз помня добре до едно имената им.
Не ги ли откривам сред мислите,
то, значи, са някъде там, сред делата ми.
Обратно се хвърлям подире им, ...
аз помня добре до едно имената им.
Не ги ли откривам сред мислите,
то, значи, са някъде там, сред делата ми.
Обратно се хвърлям подире им, ...
333
Младостта - да запалиш, макар и напразно,
мъждукаща свещ пред лицето на вятъра.
Да посееш във вехта, пропукана ваза
последната алена багра на лятото.
Като факла да вдигнеш високо онази ...
мъждукаща свещ пред лицето на вятъра.
Да посееш във вехта, пропукана ваза
последната алена багра на лятото.
Като факла да вдигнеш високо онази ...
379
2
5
Обкичвам се, бе(з)силно слово,
с клупа на думите ти, вечно бедни -
на тоя свят, разбрах отново,
еднакво с тебе сме му непотребни.
Намирам се, унили мисли, ...
с клупа на думите ти, вечно бедни -
на тоя свят, разбрах отново,
еднакво с тебе сме му непотребни.
Намирам се, унили мисли, ...
414
1
Прииждаш бързо над полята –
стихийна, неуморна сянка;
крилете черни – леден вятър,
целувката – тревожна дрямка.
Към моя праг поела право, ...
стихийна, неуморна сянка;
крилете черни – леден вятър,
целувката – тревожна дрямка.
Към моя праг поела право, ...
1147
5
9
При тебе дойдох да умия
нозете си, тъмна река,
водите ти тъмни да пия,
превил уморена снага.
Да пия водите ти тежки! ...
нозете си, тъмна река,
водите ти тъмни да пия,
превил уморена снага.
Да пия водите ти тежки! ...
1343
8
7
Дали ме мамиш, взор премрежен -
един накрая ли останах?
Следите чужди тук, изглежда,
прахта покрила е отдавна.
През сиви, пепелни пустини, ...
един накрая ли останах?
Следите чужди тук, изглежда,
прахта покрила е отдавна.
През сиви, пепелни пустини, ...
1988
7
11
Стоя срещу мрачен прозорец
и кули безцветни броя -
додето простира се взорът,
една се връз друга редят.
Стоя и изглежда, че имам ...
и кули безцветни броя -
додето простира се взорът,
една се връз друга редят.
Стоя и изглежда, че имам ...
491
1
Замлъкна дворът. Прекатурен,
без дим от лани спи коминът.
Току удавени от буря,
тревясват лозе и градина.
И птици, тука нежелани, ...
без дим от лани спи коминът.
Току удавени от буря,
тревясват лозе и градина.
И птици, тука нежелани, ...
843
6
5
Сноват ли, сноват неуморно
из нашата мислена, сънна земя
контури без лик или форма –
отломки от истина, спомен и блян.
Сноват – непоканени гости – ...
из нашата мислена, сънна земя
контури без лик или форма –
отломки от истина, спомен и блян.
Сноват – непоканени гости – ...
484
2
1
За тия, дето си отиват,
понякога е нужно да заплачеш;
гръдта от мъка да се свива,
домът ти ако дом за тях не значи.
Ония, дето ни напускат, ...
понякога е нужно да заплачеш;
гръдта от мъка да се свива,
домът ти ако дом за тях не значи.
Ония, дето ни напускат, ...
710
1
4
622
2
Да бях те поставил във клетка,
но теб те не спира тъмница.
Но теб те не спират решетки –
ти в моята шепа си птица
и толкова малко отнемаш, ...
но теб те не спира тъмница.
Но теб те не спират решетки –
ти в моята шепа си птица
и толкова малко отнемаш, ...
484
1
6
На път подир залези морави,
с поличба за щедри луни,
безмълвните слънчеви кораби
отплават един по един.
Отплават, а мачтите клетници ...
с поличба за щедри луни,
безмълвните слънчеви кораби
отплават един по един.
Отплават, а мачтите клетници ...
429
1
И само ако спреш и се огледаш –
един и същ е тоя път.
Не крият ли завесите на егото
от взора повече отвъд?
И не че, не че ние сме неважни, ...
един и същ е тоя път.
Не крият ли завесите на егото
от взора повече отвъд?
И не че, не че ние сме неважни, ...
510
2
Сред безименните си палати
тишина простира длани –
двама нови... новонепознати
там са гости най-желани.
И аз почти дочувам тънък глас – ...
тишина простира длани –
двама нови... новонепознати
там са гости най-желани.
И аз почти дочувам тънък глас – ...
503
1
прибрах го
(все още кървеше)
в кутия от детски обувки
с няколко книги
тетрадка със стихове ...
(все още кървеше)
в кутия от детски обувки
с няколко книги
тетрадка със стихове ...
735
1
7
На тоя бряг, покрай морето,
където слънцето веднъж огрява
и в миг разлива цветовете –
ела да ме потърсиш там, тогава.
Самотен бряг – отшелник бледен – ...
където слънцето веднъж огрява
и в миг разлива цветовете –
ела да ме потърсиш там, тогава.
Самотен бряг – отшелник бледен – ...
1621
10
10
Да сляза в най-дълбоките ти бездни
(след своите от нищо нямам страх),
да падна пленник на затвор железен
и никога да не изляза пак.
Да следвам най-трънливите ти друми ...
(след своите от нищо нямам страх),
да падна пленник на затвор железен
и никога да не изляза пак.
Да следвам най-трънливите ти друми ...
437
1
Несметни дни, заклевам се, изминаха,
несметни дни - и все е есен,
и аз все тъй надничам иззад скрина им
в очакване да преброиш до десет.
несметни дни - и все е есен,
и аз все тъй надничам иззад скрина им
в очакване да преброиш до десет.
405
2
Насън пътувам надалече,
посоката си без да знам,
навсякъде еднакво ничий,
навсякъде еднакво сам.
А тя лежи до мен, отляво. ...
посоката си без да знам,
навсякъде еднакво ничий,
навсякъде еднакво сам.
А тя лежи до мен, отляво. ...
729
1
2
Здравей, от миналото гост,
добре дошъл, макар неканен.
Ти идваш с песента на кос –
мехлем за старите ми рани.
От бъдното към тебе мост ...
добре дошъл, макар неканен.
Ти идваш с песента на кос –
мехлем за старите ми рани.
От бъдното към тебе мост ...
484
3
Надеждата ражда чудовища -
твари с прокажена плът,
и техните черни туловища
безкрайно растат и растат.
Надеждата ражда чудовища, ...
твари с прокажена плът,
и техните черни туловища
безкрайно растат и растат.
Надеждата ражда чудовища, ...
478
5
Ръката – ръка на старик,
притиснал челò набраздено,
сподавил мъчителен вик,
стърже с перо настървено.
Сенки по листите тичат, ...
притиснал челò набраздено,
сподавил мъчителен вик,
стърже с перо настървено.
Сенки по листите тичат, ...
531
2
5
Жестокост – думи – притаени,
несбрани в стих или куплет,
не биха ли донесли помрачение
на своя полужив поет?
Жестокост – промълвени думи, ...
несбрани в стих или куплет,
не биха ли донесли помрачение
на своя полужив поет?
Жестокост – промълвени думи, ...
505
1
1
Под небесните пътеки
танц подемат лист и клон;
(без)шум от рокля лека
е подгонил вятърният стон.
Бързат стъпки затаени, ...
танц подемат лист и клон;
(без)шум от рокля лека
е подгонил вятърният стон.
Бързат стъпки затаени, ...
558
1
5
в косите ѝ
някога някой
намерил ключалка
в очите ѝ
някога някой ...
някога някой
намерил ключалка
в очите ѝ
някога някой ...
456
2
Градът е пълен с болни хора –
силуети от отровен прах,
и не ще се изненадам, ако някак
вървиш незрима между тях.
Улиците – в мрачни краски – ...
силуети от отровен прах,
и не ще се изненадам, ако някак
вървиш незрима между тях.
Улиците – в мрачни краски – ...
398
1
това място
е точно
каквото си мислех
това място
на всичко напук ...
е точно
каквото си мислех
това място
на всичко напук ...
644
3
Писмата, потънали в прах,
разказват за някакви хора -
студ не познават и няма у тях
следи от тъга и умора.
Словата, изписани с плам, ...
разказват за някакви хора -
студ не познават и няма у тях
следи от тъга и умора.
Словата, изписани с плам, ...
394
Лежа във прозрачен ковчег,
от есенна шума обкичен,
и сякаш изминал е век,
откак за последно съм дишал.
Лежа сред прозрачни воали ...
от есенна шума обкичен,
и сякаш изминал е век,
откак за последно съм дишал.
Лежа сред прозрачни воали ...
440
устите им заших
от изнемога
портретите говорят
твърде много
превъртях ...
от изнемога
портретите говорят
твърде много
превъртях ...
527
4
Ти, безрадостен каменен лик,
си в удобно бездумие сгушен,
и вместо отдавна да спиш,
ти мислиш, и гледаш, и слушаш.
Ти, бездънен каменен съд, ...
си в удобно бездумие сгушен,
и вместо отдавна да спиш,
ти мислиш, и гледаш, и слушаш.
Ти, бездънен каменен съд, ...
527
1
1
Лъч от закъсняло лято,
черна и изстинала навръх
свещ не съм ли аз, която
можеш да запалиш с дъх?
Лъч, увесен над безкрая, ...
черна и изстинала навръх
свещ не съм ли аз, която
можеш да запалиш с дъх?
Лъч, увесен над безкрая, ...
609
2
Не ще да бъда. И не съм.
Не помня бил ли съм преди.
Живея не в света навън,
а в простичките си беди.
Но бил ли съм в далечни дни, ...
Не помня бил ли съм преди.
Живея не в света навън,
а в простичките си беди.
Но бил ли съм в далечни дни, ...
479
3
Аз имам тия четири стени.
И помня, някога сънувах
(веднъж, когато сън ме улови)
лятото отвън да ги целува.
Аз имам тия четири стени ...
И помня, някога сънувах
(веднъж, когато сън ме улови)
лятото отвън да ги целува.
Аз имам тия четири стени ...
464
4
Върви, земята дето свършва,
де сетната река се сгромолясва,
черупка вехта и прекършена
свали сред вик, и шум, и плясък.
Недей, назад не се оглеждай - ...
де сетната река се сгромолясва,
черупка вехта и прекършена
свали сред вик, и шум, и плясък.
Недей, назад не се оглеждай - ...
648
6
Телата им - създания от камък,
погълнати от бездната на океан.
И има в тях и скръб, и пламък,
сподавен вик, копнеж презрян.
В телата им - завихрени пустини, ...
погълнати от бездната на океан.
И има в тях и скръб, и пламък,
сподавен вик, копнеж презрян.
В телата им - завихрени пустини, ...
563
3
Отивах си, но връщах се със вяра.
Умирах, ала съществувах пак.
Бях просякът, но бях и царят,
мъдрец, ала и същ глупак.
Вдигах се, ала и падах ничком, ...
Умирах, ала съществувах пак.
Бях просякът, но бях и царят,
мъдрец, ала и същ глупак.
Вдигах се, ала и падах ничком, ...
512
1
Гледай я. Почти се е стопила.
Аха-аха - да се превърне в прах.
Но в съня си толкова е мила -
не я буди, ще се намериш в грях.
А тя - отърсена от греховете, ...
Аха-аха - да се превърне в прах.
Но в съня си толкова е мила -
не я буди, ще се намериш в грях.
А тя - отърсена от греховете, ...
496
2
Надвих тъгата ти, за да я имам -
да мога да я взема в гроба.
Пред вида на общата ни примка
ще трепери клетата тегоба.
Ще свърши тъй и моят път - ...
да мога да я взема в гроба.
Пред вида на общата ни примка
ще трепери клетата тегоба.
Ще свърши тъй и моят път - ...
521
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
