Jul 21, 2019, 7:42 AM

БезДоМен 

  Poetry » Love
819 0 0

Накарай ме да забравя,
всичко онова,
което нощем,
пречи ми да спя.

 

Накарай ме да вярвам,
пак във любовта,
която е тъй сладка,
като дом за бездомния.

 

Бездомен съм аз,
бездомен си и ти,
а защо не виждам,
твоите очи?

 

Срещал ли съм ги,
или пък не!
Ще ги срещна ли?
Веднъж поне…

 

Отговорът ясен,
съдържа се в „поне“
колко жалко,
че той е – „Не“.

© Стилиян Енчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??