Здравейте и добре дошли. Казвам се Стилиян, но всички ме наричат Лъчко (което си е дълга история, от преди години).
На кратко, с пазенето в тайна на всички тези стихове и разкази, размисли и осъзнавания през годините, които все още намирам от време на време, осъзнах, че лишавам света от това, което намирам вътре в мен по същия начин, както лишавам и самия себе си от него. И така се роди идеята за Бъдещият Мъртвец.
Човекът, който изважда историите дълбоко от своята душа, сред стичащите се капки време, разкриващ за другата част на своята луна.
Защото ако утре се случи нещо с мен, какво би станало с всичко това? Ще остане заровено някъде из файловете в компютъра на един мъртвец, естествено… А и какво толкова имаме да губим? Освен мисълта за този страх в главата си. А защо трябва това да се случи?
Защото всички трябва да правим това, което обичаме, за да обичаме това, което правим.