Не ти е нужна празна стая
някъде далеч, далеч от тук
щом сърцето ти бездомно
не помни пътя към дома.
Коридори, сенки бледи,
бавно времето тече,
отчаянието е гладно
и не можеш да го спреш.
Трудно е да оцелееш,
да дишаш или да поспиш,
да живееш в свят където
ти едва принадлежиш.
Образ толкова различен,
отхвърлен, странен и изгонен
бездомен да се луташ
в един потънал спомен.
© Роксана Медичи All rights reserved.