14 jul 2006, 0:24

Бездомна 

  Poesía
847 0 3

 

Не ти е нужна празна стая
някъде далеч, далеч от тук
щом сърцето ти бездомно
не помни пътя към дома.

Коридори, сенки бледи,
бавно времето тече,
отчаянието е гладно
и не можеш да го спреш.

Трудно е да оцелееш,
да дишаш или да поспиш,
да живееш в свят където
ти едва принадлежиш.

Образ толкова различен,
отхвърлен, странен и изгонен
бездомен да се луташ
в един потънал спомен.

© Роксана Медичи Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??