Aug 20, 2011, 6:14 PM  

Бездомница 

  Poetry
885 0 5

Луната в сърп на сцена - осветена,

виж лампа долу мига в градски парк,

под нея - там, на пейка до чемшира -

 стоеше "тя" навсякъде бе мрак.

 С очи (Зорница) питаше луната,

 а тя мълчеше кротка настрани.

    С бездумие лекува ù тъгата

     и светеха с Зорница до зори.

  Луната под прожектора бледнее,

    а лампата във парка зажужа -

   на съмване не свети, а жълтее.

         Зорница се събуди у дома.

© Искра Радева Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??