Луната в сърп на сцена - осветена,
виж лампа долу мига в градски парк,
под нея - там, на пейка до чемшира -
стоеше "тя" навсякъде бе мрак.
С очи (Зорница) питаше луната,
а тя мълчеше кротка настрани.
С бездумие лекува ù тъгата
и светеха с Зорница до зори.
Луната под прожектора бледнее,
а лампата във парка зажужа -
на съмване не свети, а жълтее.
Зорница се събуди у дома.