Сълзи неутешими парят ми лицето,

когато видя търсещи, объркани деца.

Насила нещо съкровено е отнето,

осакатени са не само крехките телца.

Те имат шанса да си върнат чистотата,

наред с избрания от Бога уникален лик.

Но най-свободните заробват свободата,

умело заглушават детския, отчаян вик.

Без срам обезобразяват хиляди животи,

обезличават нагло индивидуалността.

Създават с натиск свят с безполови роботи,

творят реалност своя във реалността.

Сълзи неутешими парят ми лицето,

когато видя празните, объркани деца.

Насила нещо съкровено е отнето –

душите са осакатени повече от техните телца.