Сълзи неутешими парят ми лицето,
когато видя търсещи, объркани деца.
Насила нещо съкровено е отнето,
осакатени са не само крехките телца.
Те имат шанса да си върнат чистотата,
наред с избрания от Бога уникален лик.
Но най-свободните заробват свободата,
умело заглушават детския, отчаян вик.
Без срам обезобразяват хиляди животи,
обезличават нагло индивидуалността.
Създават с натиск свят с безполови роботи,
творят реалност своя във реалността.
Сълзи неутешими парят ми лицето,
когато видя празните, объркани деца.
Насила нещо съкровено е отнето –
душите са осакатени повече от техните телца.
© Мария Всички права запазени